Ако се зададе тема да се определи какво нещо е чоекът, философите ще дадат свое определение, учените ще дадат второ определение, религиозните и простите хора ще дадат трето – всеки има свое разбиране, свое определение. Някой ще каже: „Човекът е едно живо същество“. Да, но също тъй живи са и мравките и птиците, и дърветата. Животът е общо качество за всички живи същества. Че човек е едно живо същество – има нещо вярно в това, но че в него има особен живот, какъвто в животните няма, и това е вярно.
Второто твърдение, което хората дават за човека, е следното: човек е едно мислещо същество. Мислещи същества са и животните, но в човека има особено качество на мисълта, каквото няма в другите животни.
Най-после ще кажат, че човек е едно морално, едно духовно същество. Такова нещо може да се каже и за животните. В човешкия морал обаче има нещо особено. Още от най-древни времена хората са се спирали да определят какво е човекът и са казвали, че е същество, което мисли. Това е едно общо определение, мъчно е да се даде дефиниция какво е човекът.
Сега темата ни не е за човека, но понеже човекът разглежда Божите работи, то по отношение на Божите работи ние ще разгледаме човека. Животните се отичават по това, че имат настроения – крайна променливост има в тях. В животните няма установен морал, техният морал се отнася само до кожата им – когато не я засягаш, те са крайно морални, но щом я засегнеш, в тях вече не остава никакъв морал. Те мислят, докато не са се уплашили, но щом се уплашат, в тях не остава абсолютно никаква мисъл, цялата им мисъл се превръща в едно бързоходно движение. Следователно настроението е състояние на животните – животинско състояние е.

Някои хора казват: „Аз имам настроение“. Казвам: ти си в едно животинско състояние. В настроенията всякога влизат страстите, а страстите са една неустойчива среда. Елементите, които образуват страстите, са в едно преходно състояние, в състояние на пресъздаване. Страстите, които бушуват в животните, са свързани с известни процеси, които стават в самата Природа, понеже Природата твори един нов свят. Къде е този свят – не знаят. Аз не говоря за Природата на Земята, а за Великата природа. Една нова вселена се твори и всичко, което остава като излишък при създаването на този по-висш свят, се изпраща на Земята. Този остатък, този излишък влиза в животните и образува вътрешна пертурбация, която ние наричаме страсти. Страстта образува настроението, настроението образува ветропоказателя, който показва четирите главни посоки в света. Този уред наричат компас. Казват, че компасът показвал правата посока. Не, компасът не е толкова точен. Той показва правата посока само за умните хора. Ако го занесеш на Северния полюс, показва една посока, а ако го занесеш на Екватора, показва друга. Ако вземете един от нашите часовници и с него тръгнете да правите околосветско пътешествие, той по никой начин няма да ви покаже право времето.

Тъй щото има известни величини, с които ние, съвременните хора, боравим, но те имат значение само за известно място и за известно време. Някой казва: „Аз боравя с величината на часовника“. Да, но това е местна величина, с която се измерва времето само в България, не и другаде. Когато нашият часовник в България показва 6 часа, на друго място имаме друг час. Някои казват: „Земята е такава“. Че Земята е такава – това е друг въпрос. Не е лошо, че хората имат две противоположни величини. Всяко число има свое отражение и своя проекция.

И тъй, ние сме свързани с животните. В какво седи тази връзка? Ние сме подобни на тях по настроения, по страсти. Някой казва: „Как, аз да бъда подобен на животните!“, ала има подобие между човека и други същества. Човекът е свързан и с ангелите. Като говоря за тях, аз разбирам същества, които са по-организирани от нас, които имат тела, хиляди пъти по-устойчиви от нашите. Техните тела са образувани от лъчиста материя. Следователно един ангел може да владее своето тяло така, че да бъде видим и невидим, според както пожелае; той може да пътува с голяма свобода през пространството.
Сега не е въпросът да ви доказвам къде са ангелите, къде живеят и как живеят. Ангелите живеят в така наречения петоизмерен свят, в света на петте измерения. Ние живеем в свят от три измерения, а духовете, т.е. хората, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измерения. Няма да ви обяснявам това математически, то е една дълбока задача. Днес няма автори, които да са писали по този въпрос. Следователно с ангелите ние сме свързани по закона на разумността.
Разумността е качество на ангелите и се изпраща от тях при творенето, при създаването на тази нова вселена. От изобилието на своята разумност те изпращат и към Земята. Казва се в Писанието: „Ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? На разумност. У нас под думата дух се разбира друго. Над тази разумност седи законът на Любовта. Значи връзката между Бога и нас е Любовта. Според мен настроението е една среда, разумността – друга, а Любовта – трета. Следователно трите среди ни свързват с три велики свята и за да може да разбира дълбоките замисли на Живата природа, човек трябва да е свързан с тези велики светове.

Аз говоря само на онези от вас, които се интересуват от своето бъдеще. Вие може да имате критичен ум и този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Да критикуваш означава да сравняваш, да уподобяваш, да търсиш Истината. Да критикуваш разумно не значи да търсиш грешките на хората, а да търсиш правия път. Познание трябва! Някои мислят, че критиката е основно нещо, че хората трябва да се съмняват. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно. Щом човек се усъмни, започва да мисли, но според мен по-голямо преимущество е да вярва, отколкото да се съмнява. По-правдоподобно е човек да се обнадеждава, отколкото да се обезсърчава. Например вие се съмнявате дали има бъдещ свят, или няма. Оставете този бъдещ свят! Съмняваш ли се в света, в който живееш? – „Не се съмнявам.“ Мислиш ли, че можеш да излезеш извън този свят, в който сега живееш? Казваш: „Като умра един ден, всичко ще се свърши с мен“. Добре, като умреш, къде ще отидеш? Великият закон в самата наука казва, че нищо в Природата не се губи – щом е тъй, ти не можеш да се изгубиш; и като умреш, пак ще живееш, пак ще мислиш.
Ще ви приведа една малка аналогия за обяснение на мисълта, че и като умреш, пак ще живееш и ще мислиш. Допуснете, че водата, която е във въздухообразно състояние, се намира някъде из пространството. Така ли остава тя? Не, от действието на студа тази пара се превръща във вода, сгъстява се. Най-напред водата съществува като пара, подвижна е, но вследствие на промяната, която става с нея в пространството, се превръща във вода. Някои мислят, че в пространството е много тихо. Не, не е така, там стават големи атмосферни промени. Горе в пространството има големи електрически и магнитни бури; именно тези бури движат нашата Земя.
Аз няма да обяснявам тези неща, те се отнасят до чиста научната страна на въпроса, но ще се спра само върху физическата страна на цитирания стих: „Защото Той заповядва на Слънцето да изгрява и на добрите, и на злите“. Кой е Този, Който заповядва, виждали ли сте Го досега? Кажете, какъв е образът Му? Само Любовта може да ни даде един малък оттенък на Божия образ. Ако ние сме разумни, със своята разумност ще можем да видим Бога. Можем да Го видим, но как? Чрез проявите, които виждаме навсякъде в Разумната природа.
Всичко в Природата е направено много разумно. По направата на един часовник ние можем да съдим за техника, който го е направил, но самият техник не можем да видим. Като разглеждаме Природата от научно гледище, ще видим, че в нея има една разумност, но няма да видим Онзи, Който я е създал. За Бога не можем да имаме абсолютна никаква представа. Поискаме ли да си създадем някаква представа за Него, тя ще бъде фалшива, невярна. Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му сложим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла, и ще кажем: „Младият или старият Господ“. Понеже ние сме млади или стари, приписваме такова качество и на Бога – че Той е млад или стар. Не, това е човешка философия.
Така говорят обикновените хора, а философите ще говорят за Абсолютното. Какво е Абсолютното те не знаят. Тия учени приличат на онзи испански поет, който написал едно малко съчинение – написал хубаво стихотворение, възпяващо нещо в Природата, но когато го попитали какво иска да каже с тази поезия, каква мъдрост крие в нея, той казал: „И аз сам не зная.

Писах нещо, но не зная какво изразява то“. Така и учените често пишат нещо, но сами не знаят какво изразява написаното. Какво показва това? Ако ние сме творители на нещата, ще разбираме смисъла им. Значи, ако някой пише нещо, той пише по вдъхновение. Ти напишеш едно изречение или едно стихотворение на френски език. Питат те: „Какво написа?“. – „Не зная.“ Може да напишеш стихотворение на английски или на какъвто и да е друг език. Запитват те какво значи това, отговаряш: „Не зная“. Попитайте някой, който знае френски или английски език, той ще ви преведе смисъла на стихотворението.
И тъй, Бог е, Който заповядва на Слънцето. Това е физическата страна. Следователно Този, Който заповядва на Слънцето да грее, е заповядал и на нас да дойдем на Земята. Той е заповядал да имаме тела, Той е заповядал да имаме глави, Той е заповядал да имаме дробове, стомаси, ръце, крака, нервна система; Той е заповядал да имаме всичко. Философията на живота седи в това ние, като хора, да се разберем. Щом Бог е заповядал за всичко това, в какво седи тази заповед? Разумна е тя. Ако Слънцето изгрява, за себе си ли го прави? Не, то изгрява заради нас – то е слуга на Господа. Господ му казва: „Ти всяка сутрин ще изгряваш на Земята. Ще раздаваш от своите физически блага на всички Мои твари, на всички Мои деца“. Питате: „Така ли е наистина?“. Големи философи сте вие, но не знаете най-елементарните работи.
Разказват за един английски философ, който написал на английски език отлично съчинение по философия, но казвал за себе си, че е толкова слаб математик, че когато се отнася за някаква най-дребна сметка, вика жена си и малките си деца, за да сметат вместо него. Той писал чисто философски работи, написал една много хубава книга по френология върху естеството на човека, но математическият му център бил слабо развит. Казвал: „Аз по математическите си способности не мога да се меря даже и с децата си. Ако всичките ми способности бяха развити като математическите, щях да бъда цял идиот“.
Тъй че в едно отношение човек може да бъде философ, а в друго – дете. Има философи, които са цели деца. Има жени, които са завършили готварство, и каквото им дадеш да сготвят, всичко могат, но я ги сложи да разрешат един морален въпрос, ще ти кажат: „За това не ме питай! За готвене – всичко мога, но по моралните въпроси нищо не зная“. Мъжът на тази жена вечерта донесе една торба със злато – задигнал я от някъде, и пита жена си:
– Да задържа ли тази торба, или да я върна назад? – Задръж я!
Да я задържи означава да сготви нещо от нея. Но ако на тази жена донесат развалено месо, за да сготви, ще каже: „Вън това месо, то не е за готвене!“. Щом се отнася до готвене, всичко разбира и знае; щом се отнася до пари, иска тия пари да останат вкъщи, макар че са миризливички.
Сега някои хора за оправдание на това положение казват: „Е, слаб му е ангелът на човека, какво да се прави“. Не, главата на този човек отгоре е слаба, затова е слаб и пред торбата със злато. Френолозите много добре разрешават този въпрос. Те казват, че съвестта не е еднакво развита у всички хора, както не са еднакви и разумността, чувството за сравнение, за уподобяване, музикалното чувство и математическите способности; милосърдието също не е еднакво развито, Вярата, Надеждата, смелостта, решителността – всички тия способности и чувства не са еднакво развити във всички хора. Кой каквото е работил, това е придобил.
Някои от вас ще питат защо светът е така лошо нареден. Тук, в София, преди няколко години един българин си направил хубава двуетажна къща, с всички удобства, но понеже направил малко дълг, пуснал наематели на първия етаж, които му плащали голяма сума. Тия наематели били доста немарливи и в продължение на две години развалили къщата: изпочупили всички лампи, цялата инсталация и канализация развалили и с това я довели до неузнаваемост. Като дошли други наематели, намерили всичко развалено, изпотрошено и си казали: „Голям простак бил господинът, тъй калпаво е направил къщата си!“. Не, този човек не е простак, простаци са били първите наематели. Стопанинът на къщата беше умен.
Така и Бог, Който създаде света, е много умен, но ние, които бяхме първите наематели на този свят, сме простаците; ние развалихме всичко и днес търсим виновника за тези повреди извън нас. Казваме: „Защо Господ създаде така глупаво света?“. Майките и бащите развалиха тия форми, които Бог създаде, за да живеят в тях разумните души. Съвременната наука е констатирала това. Например, ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания (в нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъл за Бога), детето, което се роди, ще бъде един престъпник, ще прилича на нея. Като казвам, че ще прилича на нея, разбирам, че ще изразява всичките нейни състояния в даденото положение. Следователно, когато държавата иска да подобри своите поданици, за такива майки трябва да създава най-добри, най-благоприятни условия. Държавата, обаче, днес не се грижи за тия неща; само след като се родят престъпниците, тя се загрижва да създаде някакви институти за деца престъпници. Не, преди да се родят, държавата трябва да се погрижи за тия деца, бъдещите нейни поданици.
Чудни са съвременните хора, когато говорят за държавата! Всяка държава е един общ, колективен организъм, всяка държава е сглобена от много кириши, камъни, тухли, дървета и от какви ли не още материали. Много и разнородни материали влизат в нея и освен тях има и много скоби, които ги свързват. Всички тия скоби трябва да бъдат здрави. Ако се поставят скоби, без да има дървета, в които да се забиват, какво ще стане с това здание – ще рухне. Следователно същият закон е и по отношение на човека, ето защо ние започваме от човека. Хората днес искат държавата да бъде солидна. Добре, но от какво е образувана тя – нали е образувана от много хора? Ето защо ние трябва да се обърнем към себе си, да определим отношенията си към Бога, да видим дали Го познаваме, или не.
Има един начин, по който можем да се ползваме от Божествената енергия. За мен не е важно да зная колко е голямо Слънцето, но е важно да се ползвам от неговата енергия. Какво ще бъде положението ви, ако си представите, че се намирате в Първата, във Втората или в Третата епоха от създаването на света? Всеки ден е една епоха, а вие знаете, че Бог направил Слънцето едва в четвъртия ден. Някои учени казват, че в това време около Земята имало такава голяма мъгла, че нищо не се виждало; всичко било само облаци, мъгли, но по това време се явили големи бури, които се движели с бързина 10000 км/ч и успели да разсеят тия мъгли и облаци така, че на небето се явило Слънцето. Това време религиозните хора наричат Денят на създаване Слънцето. Това бил четвъртият ден от създаването на Космоса. Така се говори за явяването на Слънцето за пръв път на Земята – то се явило благодарение на тези големи бури.
Да не дава Господ сега да се явят такива големи бури! Ако се явят, всички хора ще плаваме из въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети, голяма каша ще настане. Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облаците от лицето на Земята. Този закон е верен именно в това отношение, че когато в човека предстои да се създаде нещо ново, нещо много велико, нещо много хубаво, в него настават такива бури, такива пертурбации, докато в четвъртия ден в него изгрее Слънцето. Това става около 30-ата му година.

Всички сте били млади, изживявали сте разни състояния и в резултат казвате, че животът няма смисъл. Всичките ви идеали, всичко хубаво пропада, но найпосле Слънцето у вас изгрява, вие се повдигате и казвате: „Има Слънце в живота, има смисъл да се живее“. Казва се в Писанието: „Той заповяда на Слънцето да грее и на добрите, и на злите“. Мислите ли, че днешните мъчнотии в света са произволни? Ние казваме: „Защо хората са толкова жестоки?“. Аз казвам: защо майките са толкова жестоки? Според мен не трябва да се наказват децата, а майките и бащите. Зная един случай, който потвърждава тази идея.
Един баща, от Варненско някъде, отива да запише детето си на училище. Детето му било много сприхаво. Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато детето ми се провини в нещо, не го наказвай, почакай – аз от време на време ще идвам при теб да наложиш това наказание върху мен. Но ще бъдеш много строг, като учител, няма да ме щадиш. Колкото пръчки се полагат на сина ми, ще ги наложиш върху мен“. После се обръща към сина си и му казва: „Синко, ще гледаш да правиш по-малко бели, за да освободиш и моя гръб от удари“.

Ние, съвременните хора, разрешаваме въпроса как трябва да се живее. Не този въпрос трябва да разрешаваме, а въпроса как трябва да се раждаме. Трябва да разрешаваме въпроса какви майки и какви бащи трябва да имаме. Като казвам майки, аз не разбирам майка в обикновения смисъл на думата. Днес във всички културни хора, във всички европейски народи има една слабост – всички искат да женят своите дъщери и синове. Защо? В Природата съществува следния закон: не се позволява на което и да е същество да дойде на Земята, докато няма условия за него. То трябва да чака. Има много души, които трябва да чакат, още няма благоприятни условия за тях. Къде трябва да чакат? В другия свят. Отлично е там.

Понякога в нас се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трябва. Знаете ли какво нещо е размножаването? Идете в Китай, да видите каква е гъстотата на населението там! В тях има желание да изчезнат едни, за да дойдат други, нови хора, затова те често се молят на Бога да дойде някаква катастрофа, да настане някакъв катаклизъм, за да измрат няколко милиона човека наведнъж, и смятат това за някакво благословение. Ако у нас стане такова масово измиране на хора, то е цял ужас, цял ад. Ако отидете в Китай, ще видите как са направили къщите си по саловете на реките – място си търсят.
При всички тия условия желанието на хората да се размножават е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросът не седи във физическото създаване. За човека е важно, след като създаде физическото си тяло, да се погрижи за развиването на сърцето, за развиването на своя ум и най-после да даде подтик за развиването на моралните си чувства – само така ще се прояви като човек.

Питам: къде е благородната страна на човека? Всички съвременни хора са способни на едно – да се обиждат; в това са майстори. Да се карат, да правят свади – на това са майстори всички; не само обикновените хора, но и религиозните. Светските се бият навън, по улиците, а религиозните се бият вътре, вкъщи. Някой религиозен човек, след като набие жена си на общо основание, после й казва: „Ще мълчиш, няма да ме компрометираш, няма да казваш, че те бия, защото аз служа на Бога“. После ще намери някой стих от Писанието и ще каже: „Жените трябва да се подчиняват на мъжете си, тъй казва Господ!“. Някъде пък жената набие мъжа си и после цитира някой стих от Писанието: „Мъжът трябва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада“. Това са аргументи, доказателства, но физически. Казвам: където мъжът е силен, той налага, той цитира стихове; където жената е силна, тя налага, тя цитира стихове. Какво се разрешава по този начин – нищо.
Писанието казва: „Бог заповядва на Слънцето да грее еднакво и на добрите, и на злите“. Под това Слънце се разбира разумният живот в хората. Слънцето трябва да бъде разумно, затова Господ му заповядва да грее и за добрите, и за злите. Ако то не изгряваше, ако нямаше разумност в света, всички хора щяха да се смразят, нямаше да има никакво развитие.
И тъй, когато става въпрос за състояния, ние трябва да разбираме своите състояния. Има различни състояния и ние трябва да знаем постоянни ли са те, или преходни. Представете си, че имате едно преходно състояние като това на леда. Какво ще донесе то? Някой казва: „Сърцето ми е студено“. Какво ти трябва? Топлина. След като се стоплиш, казваш: „Изгори ме тази любов“. Как те изгори? Любовта никога не гори. Тя е най-великата, най-разумната сила в човека и след като проникне в него, му дава по възможност най-благородните, най-възвишените пориви на духа. Любовта, според моите схващания, най-първо е достояние на великите Учители; после е достояние на великите адепти, на великите ученици, на великите верующи, на великите оглашени и най-после – на всички съвременни хора. Но тази Любов засяга едва като сянка съвременните хора. Някой казва: „Ти знаеш ли как е пълно сърцето ми с любов? Ох, умирам за теб, готов съм да се жертвам за теб!“. И пише на приятеля си: „Всичко съм готов да направя за теб!“, а след две години му пише: „Повече да не стъпваш в къщата ми!“. Питам: как е възможно човек да се измени толкова много? Как е възможно да се обърне толкова много сърцето му? Златото желязо може ли да стане? Желязото злато може ли да стане?
Водата лед може ли да стане? Може, но при известни условия. Кога? Ако е на Северния полюс, може да стане на лед; ако е на Екватора, не може. Питам: водата на пари може ли да стане? Може, но кога? Ако е в котела и отдолу пещта я нагрява. Може и не може – това зависи от условията. Можем ли да бъдем разумни? Можем. Кога? Когато сме свързани с ангелите. Можем ли да имаме настроения? Можем. Кога? Когато сме свързани с животните. Можем ли да се любим? Можем. Кога? Когато сме свързани с Бога. Само така можем да разберем единичността и множеството.
В света има два велики процеса, които аз уподобявам на състоянията на нашето съзнание. Един от процесите, за който говори и съвременната наука, се крие в подсъзнанието. Той е Божествен, аз го наричам множествен процес. Цялата енергия на мисълта на Великите, Напредналите същества в Природата – боговете, ангелите, архангелите, херувимите, серафимите – се разпределя из целия Космос и всичко това се нарича подсъзнание. То представлява един общ процес. Казваш: „Нещо в подсъзнанието ми работи“. Имаш желание да направиш нещо хубаво, велико – това се дължи на тия Същества в теб. Казваш: „Аз имам подсъзнание“– това значи: „Аз съм във връзка с тия Висши същества“. Вторият процес се крие в съзнанието, което се среща и във всички животни и растения. То също е един множествен процес. Следователно подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действат всички Висши същества, а съзнанието е процес, в който живеят, мислят и действат всички нисши същества – това е процес, присъщ на всички животни, растения и човека. Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим – това е единичен процес.
Когато в теб работи съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос – пишеш: „Тъй е казал Кант, Шопенхауер, Толстой“; всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение сам да мислиш, тогава оставяш всички философи настрани, искаш да разбереш въпроса сам, по своему; тогава имаш самосъзнание – това е Божественото съзнание, което прониква в човека.
Самосъзнанието е индивидуален процес. Много редки са моментите, когато Божественото съзнание прониква в нас, и когато то проникне, ние ще го чуем като вътрешен глас. Има моменти в живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този момент във вашия живот ще бъде епохален, той ще бъде найкрасивият момент. Щом това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: „Едно време беше това, но в сън ли беше, в будно състояние ли беше, видях нещо особено, чух нещо особено“. Това не може да се схване от вашия ум, то е нещо Божествено. В когото е проговорило това съзнание, в него сякаш нещо се отваря и той вижда отношенията, които съществуват между Този, Който му е проговорил, и него самия. Тогава между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса.
Няма сила, която може да разкъса тази връзка, и най-великите грешници са свързани с Бога. Защо изглежда, че са без Бога? Защото някой път човек иска да се отдалечи от Него, да се разходи из света; тогава Бог разпуска тази нишка, тя се удължава и човек е вече свободен да върви накъдето иска. Такъв човек върви, върви и най-после, като се умори, казва: „Къде вървя аз?“ и пожелава да се върне отново към Бога. Тогава Бог взима макаричката Си и започва да навива този конец, докато душата отново се приближи при Него. Някой казва: „Изгубен съм!“. Не, тези конци никой не може да къса, те никога не се късат. Всички души са свързани с такива конци. В това отношение окултистите казват, че конците между Бога и душите са скъсани. Не, понеже всяка душа е един лъч от Бога, никога не се късат нейните конци. Възвишеното, благородното, което имаме в себе си, е Божественото в нас, и то никога не се губи. Защо трябва да го отричаме, защо трябва да се съмняваме в Бога?
Сега, няма защо да ходим да питаме какво са казали Петко, Драган, какво е казал този или онзи философ. Не, онова, което аз нося в своята душа, онова, което ми дава достойнство като човек, е онзи импулс в мен, който ме кара да съзнавам, че в мен има нещо Божествено. То е Бог, Който живее в мен. Този момент, в който аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога, това е Божественото в мен; това е, което ми казва, че и аз имам право да живея като всички хора, да се ползвам от общите блага, които Бог е дал; това е, което ме убеждава във великата Правда на света, за която аз няма да се кълна, а с живота си ще изнеса; това е, което ще ме увери, че съм гражданин на Великото Божие Царство.
Ако ние пазехме великите закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щяхме да имаме! А сега, като погледна хората, на какво приличат? Устата им са криви, носовете, очите, веждите, челата им са криви и след всичко това казват: „Красиви са днешните хора. Красиви тела имат“. Вие още не знаете какво значи красиви тела. Всички мускули в човека имат определена дължина, имат определени размери на действие. За всеки човек е определено какво трябва да бъде челото му, какъв трябва да бъде носът му, какви трябва да бъдат очите му. За всеки има един специален модел, по който трябва да бъде направено тялото му; за всеки има един модел в Умствения свят, по който трябва да бъде направен мозъкът му; за всеки има един модел, по който трябва да бъде направено сърцето му; за всеки има модел, по който трябва да бъдат създадени чувствата му; за всеки има модел, по който трябва да бъде направена душата му. И душата има своя форма. Тя има това свойство, че може да обема всичко – значи може да стане голяма колкото целият Космос. Душата има и свойството да става толкова малка, че да я не вижда никой. Вие не знаете това.
Сега вие седите в това събрание и си казвате: „Аз съм толкова нещастен!“. Казвам: не, ти си много богат! – „А, богат! Не ми говори!“ Като казвам, че е богат, не вярва на думите ми, но ако му дам торба с английски златни назаем, ще вярва. Според мен на човека пари могат да се дават само назаем, а не като милостиня. Унижение е за него да му се дават пари като милостиня. Като дам някому назаем, щом дойде времето, той ще ми ги върне. Сега всички проповядват, че трябва да се дава милостиня на хората. Не, с това не съм съгласен. Назаем може, но милостиня да се дава – не съм съгласен.
„И Господ заповяда на Слънцето да изгрява и на добрите, и на злите“ – защо? За да имаме в себе си изобилен живот. Слънцето носи живот на хората, но не може да ги направи добри. Онзи, който ги прави добри, е Бог – Той внася разумния живот в тях и тази разумност ги прави добри.
Често изобилието на Слънцето ражда всички спорове в света. И действително, то е виновно за много работи. Ако го нямаше в света, хората щяха да бъдат в къщите си, нямаше да стават никакви убийства. Какви убийства щяха да стават без слънчевата светлина и топлина? Стои човекът в къщата си, свил е ръце в юмрук, замръзнал е, не може нищо да хване. И найголемият юнак да е, ще седи вкъщи, ще свие ръцете си, не ще може да управлява никакъв револвер. А като изгрее Слънцето, всички се раздвижват, стоплят се, хвърчат онези ми ти куршуми, гранати, всички се бият, чува се: бум-бум.
И заповяда Господ на Слънцето да изгрява и за добрите, и за злите. Казва Господ на Слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се бият, да им дойде умът в главата, защото те не разбират смисъла на живота“. Казвам: като дойдем до самия живот, ние трябва да разбираме вътрешната му страна. Живот, който живеем сега, се намира пред една нова фаза. Вие няма да останете в това положение.
Представете си, че сте слуга при един господар, условен сте при него за три години. След тези години господарят ще ви предаде сметката и ще ви каже: „Повече нямам нужда от вас“. И действително, вие сте свързани тук, на Земята, само за известно време. След три години господарят на Земята ще ви повика и ще ви каже: „Повече нямам нужда от вас“. Той ще ви предаде сметката, вие ще си купите билет и ще се върнете. Къде ще се върнете? На онзи свят. И Христос, когато беше на Земята, казваше на учениците Си: „Отивам да ви приготвя място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“.
Следователно целият спор, който съществува сега в света, е чисто духовен. Ние, съвременните културни хора, трябва да разберем онези велики Божии закони, които работят в умовете ни. Защо? Понеже искаме да бъдем здрави, искаме да бъдем щастливи, искаме да бъдем умни, искаме да имаме религия. Много добре, нека имаме религия, но тази религия да бъде религия на Любовта! Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бъдат училища на Мъдростта! Искаме да имаме обществен строй, искаме да имаме закони. Нека имаме обществен строй, нека имаме закони, но всичко това да почива на една Абсолютна Божия Правда! Този въпрос ще разрешат майките. Кои? Бъдещите, не сегашните. И религиозните хора трябва да проповядват повече на майките.
Често ни запитват: „Вие какво проповядвате? Трябва ли хората да се женят, или не трябва?“. Когато Господ създаде света, каза на първите хора да завладеят птиците, рибите, животните. Какво подразбираше с това – че трябва да завладеят всички нисши елементи в себе си. Затова Господ постави Адам в Райската градина, направи го градинар, да изучава растенията. Следователно при сегашното състояние, в което се намираме, ние трябва да изучаваме растенията, да изучаваме бъдещата наука за нашето развитие. Всяко едно растение и при най-неблагоприятни условия знае как да извлича от корените си потребните за него сокове.

В тези корени живеят омразата, завистта, злобата. Те са ненужни материали, но когато ние се научим как да извличаме тези сокове, как да ги преработваме и ненужните за нас да препращаме назад в почвата, ние ще разберем какви трябва да бъдат отношенията ни с по-напредналите от нас братя.
Сега всеки от вас иска да живее между по-културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора от ангелите аз не зная. Следващата фаза, в която ще минем, е тази на ангелите. Щом влезем в нея, сегашните ни груби тела ще се изменят органически, те ще бъдат създадени от една по-фина материя. Как ще се създаде тя? Чрез религиите. Всички сегашни религии не са нищо друго, освен един метод, чрез който с молитви, със съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрез която нашето тяло да се обнови. Това не може да дойде само по себе си. Тези, които в миналото са се молили, които са живели в пустините един чист и свят живот, както и тия учени, които са работили усилено с мисълта си и са помагали както на себе си, така и на цялото човечество именно в това направление – работили са за неговото повдигане и усъвършенстване.
Следователно всеки от вас трябва да работи за своето повдигане. Не е въпросът в какво вярват другите. Някой път вие казвате: „Еди-кой си човек не вярва“. Не, във всички хора има един вътрешен стремеж, само че едни вярват във видими неща, а други са дошли до по-висока степен на развитие и вярват и в неща, които са видими, и в неща, които умът може да постигне. Трети вид хора вярват във всичко това, но вярват и в самата Любов.
Някои казват: „Аз в Любовта не вярвам“. Това са хората, достигнали до положение да вярват във видимото, да вярват в това, което умът може да постигне, но не вярват само в Любовта. Щом заговорим за Любовта, те казват: „Какво се говори там за любов, каква е тази любов?“ – те разбират любовта на взимания и давания.
Любовта е най-високото състояние, което може да се намери в човека. Ако тя би дошла в нас само за един ден, ние бихме разполагали с всички богатства, с които Земята разполага. Ако би проникнала само за един ден в нас, бихме видели всички богатства на Земята. Ако би дошла само за един ден, сърцата на всички хора биха се отворили. Ако Любовта дойде в някой човек само за един ден, той ще бъде готов да жертва хиляди и милиони. Ако тя дойде в теб само за ден, всеки ще бъде готов да гарантира за теб и с един, и с милион лева – с такова доверие би се ползвал ти пред всекиго. Чудно ли е това? Аз зная скъперници, които не са готови да дадат и пет пари за когото и да е, но влюбят ли се, ще видиш, че са готови да жертват 1 – 2 – 3 милиона лева за тази жена. Познавам един богаташ американец, който, като се влюбил, дал 100 милиона лева на една жена. Жертва човекът – защо? Има нещо, което иска. Видимо ли е? Не, не е видимо. А какво е? То е Любовта. Онова, което ни свързва, не е ли Любовта? Любовта е. Онова, което ни свързва, не е ли Разумността? Разумността е. Когато чувстваме, че някой ни обича, ние имаме особено разположение към него.
Всички трябва да се научим на това изкуство – да бъдем носители на Любовта. Всички трябва да отворим душите си, за да може Божественото слънце да изгрее в нас. Три слънца трябва да изгреят едновременно в нас: едното е физическото, второто е умственото и третото е Божественото Слънце, Слънцето на Любовта, което изгрява в душите ни. Когато и трите съединят силата си, тогава ще се образува разумният човек. Лъчите им ще ни пресъздадат и нашите глави ще се видоизменят.
Сега например мнозина мислят, че са много добри. Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вътрешно, в себе си. А сега ние обичаме този, който ни обича, всеки прави това. Който не вярва като нас, не го обичаме; който не мисли като нас, не го обичаме. Не, идеалният човек, независимо дали го обичат, или не, мисли за всички, той грее за всички, както Слънцето. Каквото и да мислим за Слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е то! Каквато и омраза да имаме, Слънцето на Любовта постоянно изпраща своите лъчи. Каквото и да мислим за Бога, дали Го признаваме, или не, Той от хиляди, от милиони години изпраща Своето благословение за всички.
Всички питат: „Как Господ търпи тия хора?“. Че Господ не търпи само вас! По-надолу от вашата Земя има още много същества, които са 100 пъти по-лоши от вас. И тях търпи Господ. Под тях има други, които са 1000 пъти по-лоши – и тях търпи. Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши от тях, вие ги наричате дяволи. Велик е Господ! Той, като погледне на тия същества, поотегли се малко, позамълчи. Какво означава това? Така Той казва: „Ще поумнеят един ден тия деца“. Бог разбира дълбоките причини, знае защо тия същества са лоши. Но има нещо, на което Той се радва – над нас има Същества, които са 100 пъти по-добри от нас; над тях пък има други, които са 1000 пъти по-добри от първите. И Господ поглежда към добрите, поглежда към лошите и казва: „Много са добри децата Ми“. Тогава взима от добрите деца и дава на лошите; пък и от лошите взима и дава на добрите. Промени прави Той. Затова тия деца негодуват и казват: „Много е търпелив Господ!“.

Защото Господ заповядва на Слънцето да изгрее и за добрите, и за злите.
Казва Христос: „Бъдете съвършени, като е съвършен Отец ваш небесни!“. В малък размер и ние можем да бъдем съвършени – кога? След като влезем в Духа на Истината. Тогава ще имаме един нов стремеж, едно ново разбиране за самия живот. Не казвам, че трябва да напуснем сегашния си живот; не, по никой начин не трябва да го напуснем. Ти искаш да напуснеш живота си, но той не се напуска така. Като имаш да даваш, бягаш от град в град, но кредиторът ти не те напуска, върви след теб, търси те – не можеш да се освободиш лесно от него. Онзи, който има да взима от теб, те търси, обича те той. Ти заминаваш за един град, той – след теб. Каквото има да си вземе, ще го вземе и след това ти казва: „Сега можеш да отидеш където искаш“. Питам: ако лошите духове ни преследват и ни правят пакости, защо го правят? Имат да взимат от нас. А когато някои добри духове ни помагат, защо правят това? Имат да ни дават. Така седи въпросът. Следователно и едните, и другите ни търсят. И едните идват съзнателно, и другите идват съзнателно. Едните казват: „Вие ни дължите и трябва да ни се изплатите“, другите казват: „Ние ви дължим и трябва да ви се изплатим“. По същия закон и вие трябва да гледате да се изплатите.
Сега някой казва: „Не ми се живее“. Че от теб ли зависи да живееш? – „Не ми се работи.“ От теб ли зависи да ти се работи? Не зависи от теб. Ще работиш и оттатък ще минеш. На онази млада булка работи ли й се? Не, но само като си помисли за своя възлюбен, става и работи. Войникът казва: „Не ми се работи“, но като помисли за началството, работи и не спира. Учителят, като помисли за учениците си, работи. Ученикът, като помисли за учителя си, работи. Свещеникът, като помисли за пасомите си, работи. Кой е свободен в този свят? Всички сме свързани, роби сме на условията. За в бъдеще ще имаме такъв строй, в който хората ще работят без пари, от любов. Това ще бъде най-красивото нещо.

И заповяда Господ на Слънцето да изгрява и на добрите, и на злите.
Три слънца трябва да изгреят едновременно. Тези три слънца са изгрели вече в света и ако всеки от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до Великата Истина. Колко е красива тази Истина! Но всички ние се спираме в своите стари вярвания, в своите стари знания, а в света вече трябва да се внесе нещо ново. Човек, който е излязъл от животинското царство, трябва да прекрати с настроенията – никакви настроения повече! Той трябва да остави настроенията настрани и да бъде разумен. Всеки от вас, който не иска да се спъва, трябва да бъде разумен, да борави с две велики сили, с две велики величини – с Разумността и с Любовта. Всичко в света трябва да се преустрои. Ако бихте повярвали в това, вашите очи биха се отворили.
Аз бих желал да се отворят очите ви, но кога? Когато бъдете силни, за да не се уплашите. Защото има хора, на които, като се отворят очите, умът им се разбърква и те полудяват. Вие трябва да бъдете толкова силни, че никак да не се уплашите от този нов свят, който ще се яви пред вас.
Да допуснем, че пред вас се яви някой ангел от Небето, даде своите разпореждания да направите нещо и си замине. В първият момент, като видите, че ангелът го няма, ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствуваш въодушевен, ще излезеш вън, ще разкажеш на един, на втори, на трети, че ти се е явил един ангел, но всички ще ти казват: „Защо си такъв будала, да вярваш в тия работи?“. Първият ти каже, че не си с всичкия си ум, вторият потвърди същото, третият – също, и най-после ти се усъмняваш. Не, онзи, при когото се яви ангелът, трябва да има сила, Вяра в себе си, да не се разколебава от ничие мнение. Той трябва да настоява и да казва: „При мен снощи дойде един ангел и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да вдигна за краката един човек във въздуха и да го държа прав като свещ“. Ще му кажат: „Ти не си с ума си“. – „Не съм с ума си ли?“ Хваща един човек и го вдига в въздуха.
– Сега с ума си ли съм?
– Не си.
Хваща го отново, обръща го надолу с главата и го пита:
– Сега с ума си ли съм?
– С ума си си.
Този човек казва на другите: „Голяма сила имаше този господин, но сякаш не беше с всичкия си ум“. После отива при някой учен и му казва: „Снощи при мен се яви ангел и ми каза, че ще мога да разрешавам най-трудните математически задачи“. Ученият казва: „Този човек не е с ума си – ангел му се явил“. Дават му трудни задачи, започва да ги решава и ученият казва: „Не зная дали му се е явил ангел, или не, но решава човекът и най-мъчните задачи, много знае“.
Отива най-после при един духовен човек и му казва:
– Снощи ми се яви един ангел и ми каза, че какъвто и болен да се яви пред мен, ще мога да лекувам. Съмняваш ли се?
– Съмнявам се.
– Добре, доведете ми някои болни.
Довеждат при него един паралитик, един сляп и на всички помага – паралитика излекува, на слепия очи отваря. Тогава духовният казва: „Дали му се е явил ангел, или не, не зная, но той лекува паралитици, очи на слепи отваря и т.н“.
Най-после правоверните ще кажат: „Някой дявол е дошъл в него, та всичко може да върши“.
Ако този дявол може да вдига човек във въздуха, ако този дявол може да решава и най-сложните математически задачи, ако този дявол може да лекува паралитици, да отваря очи на слепи, тогава къде е Божественото, къде е мощното в човека, което може да прави всичко? Никакъв дявол не се крие в тези прояви. Аз зная какво може да прави дяволът: дяволът знае да чупи краката на хората, но никога не ги прави; знае да размества умовете на хората, но да решава задачи – не. Ако живеете по дяволски, дяволът иска хората да бъдат идиоти – нищо повече. Всички стремежи за знание, за светлина, за свобода, за прогрес, за Любов, са импулси на великия Божествен Дух и всеки човек, който мисли иначе, не е на правата страна.
Казвам: когато срещнете когото и да е с такива благородни пориви, признайте, че в него се проявява Божественото. Силен е този човек, наистина, защото ангелът му е говорил. Видиш ли, че някой вдига някого във въздуха, кажи си: „Вярвам му една трета, вярвам, че му се е явил ангелът“. Виждаш, че този човек решава всички задачи; кажи си: „Вярвам му две трети, вярвам, че му се е явил ангелът“. Виждаш го, че лекува всякакви болни; кажи си: „Вярвам му три трети, вярвам, че му се е явил ангелът“. Вярвай му, както вярваше на този, който дава сеанси във военния клуб и показва някои опити на хипнотизаторство – казва: „Allez, passez42“ и махва с ръка. Той очи отваря, паралитици лекува и т.н. Радвай се, че този човек всичко знае. Хората, които са били хипнотизирани, после идват в съзнание и казват: „Дали е вярно всичко това, което видяхме, или не е?“ – съмнението идва веднага. Някои ще повярват, ще бъдат радостни, но някои ще кажат: „Чакай да не бързам да се произнеса, че ще ме направят луд“. Добре, кое е реално? Ако те хвана за ръката, това реално ли е? Ако гледаш с очите си, това реално ли е? Ако държиш една малка ледена буца, реална ли е тя и ако се стопи, реална ли е? Същината на нещата не се мени, но формата им се мени. Ледът се е превърнал във вода. Следователно, ако нещо се мени, то е само формата, а същината на Любовта, която ние разбираме, разумното, при всички случаи остава едно и също.

Съберат се някои хора и ми казват: „Ти не си на правата посока“. Хубаво, ако аз живея едновременно и на Земята, и на Небето, и в корените, и в клоните, и познавам кое е право и кое – не, тогава на себе си ли да вярвам, или на тия хора, които казват, че не съм на права посока? Те казват: „Нищо не виждам!“, а аз казвам: всичко виждам. Те казват: „Ти не си с ума си“, а аз казвам: аз съм с ума си, но вашия ум не е събуден, много облаци и мъгли има около него. Трябва да се явят във вас тези бури – с бързина на движение около 10 000 км/ч, да разгонят облаците и мъглите, та да се яви това Слънце в душата ви и да повярвате.
Има нещо скрито в дълбочината на душата ви, което говори, което решава всичко. Има един вътрешен глас във вас, който ви казва: „Стани, събуди се, какво си спрял! Престани да вършиш престъпления! Престани да ядеш толкова много!“. Някой обича да се облича много богато. Този глас казва: „Престани да се обличаш толкова богато! Престани да градиш къщи – нека друг гради, ти имаш достатъчно“. Ти се питаш: “Дали съм с ума си?”. Когато този вътрешен глас ти казва да престанеш да градиш къщи, питаш се: “Дали съм с ума си?”. Когато ти казва да градиш, не се питаш дали си с ума си. Кое положение е вярно?
В Божествените неща има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. Познавам този Божествен Дух, познавам кога говори Божественото. Когато човек лъже, на лицето му се появява мрак, тъмнина. Някой си остави някъде торбата с парите, забравил я, и аз намирам тази торба. Веднага Божественото в мен заговаря, настигам този човек и му казвам: „Братко, ти си забравил торбата с парите си, вземи я, тия средства са твои“. Ако в мен говори човешкото, като намеря торбата, ще я взема и ще си кажа: „Тези пари са мои, Господ е промислил за мен“. Не, за мен или за него – това е все едно, аз трябва да постъпя честно. Когато Божественото говори в мен, където и да съм, в гората или в света, на тайно или наяве, навсякъде трябва да проявя своя характер; и като учител, и като свещеник – навсякъде ще го проявя. Божественото е един импулс, който се проявява във всички моменти в живота ми при каквото и положение да се намирам.
Слънцето грее, но никой не се запитва защо Господ днес му е заповядал да грее. Кой от вас досега се е запитал защо грее Слънцето? Кой от вас е благодарил за това? Вие имате здраво тяло, но всички сте неблагодарни. Не се запитвате кой ви дава това здраве, този живот. Някои от вас имат вяра, но аз не съм доволен от тази вяра.
Един от руските царе е правил опити да опита послушанието на своите войници. Някои войници идвали до опасното място, откъдето трябвало да се хвърлят, прекръствали се, но не смеели и се отдръпвали назад. Други, по-смели, готови на послушание, отивали до опасното място и се хвърляли. Тъй трябва да е с всеки, който е решил да се жертва за своята идея. И Писанието казва: „Господ ще заповяда на ангелите Си на ръце да те повдигат“. Това ще бъде, но кога? Когато Господ ти заповяда да се хвърлиш, а не когато дяволът ти заповяда.
Сега Господ е заповядал на Слънцето да грее заради нас. Животът, който Бог ни е дал, е дар от Него, но какво сме направили ние за този наш Баща? Целият свят трябва да си даде отчет за това. Казваме: „Ние сме българи“. Че сме българи – то е хубаво, но да бъдем българи на разумността и на Любовта! Може да си англичанин, но да бъдеш англичанин на разумността и на Любовта; може да си французин, но да бъдеш французин на разумността и на Любовта; може да си американец или какъвто и да е – всички народи трябва да съградят живота си върху разумността и Любовта.
Щом е така, в целия свят ще настане една вътрешна хармония.
Съвременният свят е, който създаде този небивал досега строй, и казвам: ето защо ние сме, които трябва да го поправим. От онзи машинист, който кара машината, зависи пътниците да пристигнат благополучно до Варна; той е, който ще я закара. От онзи капитан, който управлява парахода, зависи да го закара навреме на пристанището. От онзи учител, който се наема да води един клас, зависи добрият успех на класа. От онзи свещеник, който се наема да просвещава хората духовно, зависи какво духовно възпитание ще им даде. Всеки човек трябва да бъде на мястото си. От онази жена, която се наема да стане майка, зависи каква насока в живота ще даде на децата си още преди да ги роди. От съвременната наука, пред която сме се спрели, зависи какви плодове ще имаме.
Ние сме се спрели пред отрицателната посока в живота – искаме физическо подобрение, но най-напред с човека трябва да стане духовно подобрение. Най-първо трябва да дойде изобилието в света, то ще донесе Любовта, след това – разумността, и най-после ще дойдат всички блага; по този път ще дойде подобрението на цялото човечество. А сега всички казват: „За да се поправят хората, трябва физическо подобрение“. Направете опит и ще видите как ще се поправи светът. Вземете пример от животинското царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи Великата Жива природа.
Когато разглеждам един вол, аз не гледам на него като на вол, но гледам как е направен, каква форма има, какви са неговите рога и т.н. Аз се интересувам какво иска да изрази Природата чрез тази форма и изобщо – как работи тя. Когато гледам растенията, за мен всяко от тях е един метод, чрез който Разумната природа работи, говори нещо. Това са научни методи.

Имаш да разрешаваш една задача. Колкото и да е мъчна, все ще намериш един начин за разрешение. Ще се възползваш от начина, по който вълкът разрешава своята задача за глада. Как я разрешава? Когато се намери при най-неблагоприятните условия на живота си и не може да си намери храна, отива в гората, разравя корените на някои дръвчета и се храни с тях. Господ казва: „Лошият човек ще се отстрани съвсем, нищо няма да яде – само така ще поправи живота си“. Щом вълкът в критичен момент прибягва до тревата, това показва, че едно време се е хранил с трева. Това, че днес се храни с месо, е една негова слабост. Овцата има друга слабост – тя нагазва най-хубавата трева и я смачква. Кокошката пък има друга слабост – разхвърля с краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве. Във всички животни има по една слабост, но те имат и някои благородни черти. Във вола например има една благородна черта – той по цял ден оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бъдеш търпелив – нищо повече. Ще бъдеш работлив като пчелата. Ще бъдеш постоянен в идеите си като дървото – то с хиляди години седи със забита в земята глава; вятърът го брули, вее, но то не се помръдва. Щом имаш една идея, ще бъдеш като дъба – никой да не може да те отклони.
Казвам: Природата трябва да се изучава по този начин. Ако биха се дали такива обяснения на младото поколение, то би се намирало на друг път. Ако майките биха давали такива обяснения на синовете и на дъщерите си и ако учителите биха възпитавали така учениците си, резултатите щяха да бъдат други. Всичко това би дало един нов импулс на човечеството.
И заповяда Господ на Слънцето да изгрява и на добрите, и на злите.
Аз се радвам, че Бог заповядва на Слънцето да грее, и днес то грее на всички, които отварят кепенците си. Отворете и вие кепенците на вашите умове! Ако имате религия, нека бъде най-възвишената; ако имате едно верую, нека бъде най-правото верую; ако имате наука, нека бъде най-правилната наука; ако имате едно тяло, нека бъде най-здравото тяло!
Три неща трябва да има човекът, който е на физическото поле: най-напред здраво тяло, после – просветен ум, и трето – една възвишена, благородна душа, в която се крие такава религия, която обхваща цялото човечество, без някаква разлика.
И тъй, с ангелите ще се свържем чрез разумността, а с Бога ще се свържем чрез Любовта. Щом имаме Любов, Бог е в нас; щом има идеалност, ангелите са в нас. Щом проявяваме Любовта, ние сме в Бога; щом проявяваме разумността, ние сме с ангелите.