От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г.,
Първо издание: София, 1925 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание



Дванадесетъ положения – съпоставяния

върху разбиранията и живота на ученика

1. Ученикътъ трѣбва да разбира добрѣ това, което ще направи и да гледа да е съобразно съ великитѣ принципи на живата Природа.

- Колко е отрадно, когато ученикътъ въ своето невѣжество постѫпи тъй, както малкитѣ дѣца, безъ прѣдварително да обмисля, какво да направи, и дали трѣбва да го направи.

2. Ученикътъ не трѣбва да вижда какво става наоколо му. Той за всичко трѣбва да е слѣпъ.

- Колко е хубаво, когато ученикътъ вижда всичко, което се върши около него и се ползува отъ всичко това за своето развитие!

- Колко е благородно, когато ученикътъ мълчи!

3. Ученикътъ трѣбва винаги да мълчи, когато е прѣдъ Учителя си.

- Колко е сърдечно, когато ученикътъ разкрива душата си прѣдъ Учителя си!

4. Ученикътъ трѣбва да прави винаги това, което Учительтъ му казва.

- Колко е лазурно, ако ученикътъ изпълни волята на Учителя си, безъ Учительтъ да му е казалъ това!

5. Учительтъ самъ извиква ученицитѣ си.

- Колко е Божествено, когато ученикътъ самъ отиде при Учителя си!

6. При Учителя ще бѫде само най-добриятъ ученикъ.

- Колко е покъртително, когато съзнавашъ, че си лошъ и си при Учителя си!

7. Ученикътъ трѣбва да има винаги разположение въ сърцето си и отзивчивость въ душата си къмъ Учителя си.

- Колко е искрено, когато ученикътъ изживява прѣдъ Учителя си вѫтрѣшнитѣ си борби!

8. Ученикътъ трѣбва да е много скроменъ и смиренъ.

- Колко е силно, когато ученикътъ постѫпва смѣло!

9. Ученикътъ никога не трѣбва да иска отъ Учителя си. Учительтъ му знае кога и какво е необходимо да се даде на ученика.

- Колко е радостно, когато ученикътъ поиска нѣщо отъ Учителя си! А колко е благословено, когато Учительтъ отъ само себе си даде нѣщо на ученика си.

10. Ученикътъ трѣбва за всичко да благодари и винаги да е радостенъ.

- Колко е трогателно, когато ученикътъ скърби и плаче за несполукитѣ си!

11. Ученикътъ трѣбва да е винаги при Учителя си.

- Колко е хармонично, когато далечъ отъ Учителя, ученикътъ мисли за Учителя си.

12. Ученикътъ трѣбва винаги да мисли за Бога.

- Колко е богоугодно, когато ученикътъ и въ най-малкитѣ нѣща въ живота си вижда Бога въ своето Величие и Слава.

Велико е, когато ученикътъ слуша Учителя си!

Трептяще, е когато ученикѫтъ е радостенъ, че служи на Бога!

Съзнателно е, когато ученикътъ благодари и хвали Бога всѣкога и за всичко!

Дадени отъ Учителя на 7 юли 1925 г.