Представете си сега, че в един конус има множество Разумни същества, с които вие трябва да влезете в контакт. Ония Същества, които се намират в основата на конуса А, имат широко съзнание, вследствие на което гледат на живота и на явленията в него с широк замах; колкото по-горе отиват, съзнанието на Съществата в конуса става все по-тясно, докато стигне точката, където е върхът на конуса. Колкото по-тясно става съзнанието на Съществата, толкова по-мъчно се разбирате с тях; дойдете ли до ония, които се намират на върха на конуса, вие казвате, че това са тесногръди хора, с които не можете да влезете в никакво разбирателство. Върхът на конуса представлява крайната точка, до която съзнанието на Съществата може да се стесни; щом дойде до това състояние, съзнанието минава в друг конус, обърнат с върха надолу. Колкото по-горе се качват Съществата в конуса В, толкова повече съзнанието им се разширява и най-после, когато съзнанието дойде до правата, която представлява диаметъра на конуса, там има най-голямо разбирателство. Тъй щото искате ли да не влизате в стълкновение с приятелите си, движете се по права, която не е ограничена, за да може да расте и да се увеличава. Когато се движат по права линия, съществата трябва да вървят едно след друго; дойдат ли едно срещу друго, за да не се стълкновяват, едното трябва да поеме посока нагоре, по второто измерение, но след време и тук могат да се стълкновят. За да избегнат всякакво стълкновение, те трябва да влязат в триизмерния свят; всяко същество, което се движи в триизмерния свят, се ръководи от някое същество от четириизмерния свят - четириизмерният свят е идеен, там идеите са несъизмерими.

Следователно всяка идея, която не може да се реализира на физическия свят, принадлежи към по-висок свят - например идеята за безсмъртието не може да се реализира на Земята, Любовта също не може да се реализира на Земята, защото Любовта принадлежи на Божествения свят - светът на високите и безгранични измерения. В този свят идеите остават всякога отворени - например хиперболата принадлежи на ония идеи, които остават незавършени на физическото поле; натъкнете ли се на такава идея, вие се страхувате, че не можете да я завършите, но тъкмо в това седи красотата и - тя отваря за човека простор за вечна дейност.

И тъй, всяка идея, която има характер на хипербола, е безсмъртна; всяка идея, която има завършен кръг на деятелност, е смъртна. Малките идеи лесно се реализират, но великите - мъчно; всеки може да даде един обяд, който струва десетина лева, но не всеки може да направи едно човешко око. За създаване на окото се изисква материя от четириизмерния свят; материята, от която е направено окото, е толкова чувствителна, че може да възприема лъчите на Слънцето и да ги задържа в себе си. Окото на човека трябва да се държи в абсолютна чистота; не се ли поддържа тази чистота, то не ползва човека, затова Христос казва: „Ако окото ти не е чисто, извади го и го хвърли навън". За кое око говори Христос - за вълчето око в човека. Много очи има човек, а не само две, както ние виждаме; той има очи, подобни на мухата, на паяка, на вълка и т. н. Когато не прилага човешките си очи, а си служи с очите на някое животно, човек изпада в областта на многото желания. Забелязано е, че вълкът гледа надолу; има хора, които като вълка гледат към земята - това показва, че вълчите очи се проявяват у тях.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на човешкото лице и по тях да съдите за промените, които стават в човека. Има постоянни, неизменни линии на лицето, но има и такива, които постоянно се менят според това, което човек преживява в даден момент. Например каква е линията на учудването? Когато човек се учудва, очите и лицето му имат особени линии. Какви линии се образуват на лицето при ревността и подозрението? Можете ли да определите към кое измерение се отнасят ревността и подозрението? Ревността спада към второто измерение, ревнивият се движи в две измерения; често ревнивият е и подозрителен, с което се излага на по-големи страдания.

В едно общество на мъже и жени попаднал един гост, който имал навик да мига с лявото си око. Случило се, че този господин седнал срещу една млада двойка, мъж и жена. Мъжът бил крайно ревнив и подозрителен; като забелязал, че господинът мига, помислил, че дава знак на жена му, и силно разгневен, той го извикал настрани, искайки му обяснение защо се държи така предизвикателно.

- Господине - казал обвиненият, - аз имам лош навик да мигам с лявото си око - това е един от моите недостатъци, който ми е създавал големи неприятности в живота; когото и да питате от моите познати, всички ще ви кажат, че това е мой недостатък и аз не зная какво да направя, за да се освободя от него.

Повярвал ли е оскърбеният мъж?

Човек може да чете не само по линиите на лицето, но и по цветовете, които обкръжават човека - това е достояние на ясновидеца, но не и на обикновения човек. Например ако някой човек поддържа в себе си едно възвишено, благородно чувство от духовен характер, той ще бъде потопен в нежно- розов цвят; колкото повече чувството приема нисш характер, цветът постепенно потъмнява. Не само чувствата имат специфични цветове, но и мислите. Опитният ясновидец чете по цветовете като по книга, обаче има различни ясновидци - някои от тях виждат нещата, а други ги възприемат по интуиция. Всеки човек може да развие своята интуиция и да предчувства какво ще му се случи; почти всички хора имат до известна степен предчувствие, с което познават, че ще им се случи нещо. Няма човек в света, който да не е предупреден за онова, което предстои да му се случи; някои съзнателно отблъскват това предупреждение, други не го приемат, а малцина се вслушват в него. Понякога външно човек е разположен, а вътре изпитва някаква горчивина - това показва, че работата, която предприема, ще започне добре, а ще свърши зле. Не може ли да се избегне лошият край на това предприятие? Ако в човека има благоприятни вътрешни условия, може да се избегне; ако няма такива условия, не може да се избегне. Когато известно нещастие не може да се избегне, това показва, че човек се намира под закона на кармата - закон на причини и последствия: в миналото, някога, човек е създал нещо, на което днес носи лошите последствия. Някои от състоянията, които човек преживява, имат връзка с миналия му живот, но някои създава днес, ето защо човек трябва да бъде внимателен в мислите, чувствата и постъпките си. Предприема ли някаква работа, той първо трябва да се изпита може ли да я свърши успешно; ако не може, по-добре да не я започва, за да не влиза в стълкновение със себе си и с обкръжаващите.

Като не успяват в някои свои предприятия, хората започват да губят вяра в себе си, в близките си и дават път на съмнението; щом се усъмнят в Божественото в себе си, те отварят врата на злото. Фактът, че злото се промъква в човека, показва, че му е дадена свобода. Щом допусне злото в себе си, човек се свързва с него и се ограничава; за да се освободи от греха, той трябва да скъса връзката си със злото - как ще я скъса? Като усили Доброто в себе си. Като даде ход на Доброто в себе си, човек постепенно навлиза в по-широк свят, в света на многото измерения, а злото има сила до точката, т. е. до мястото, което е извън всякакви измерения; дойде ли до това място, човек има възможност да съзнае положението си и да започне постепенно да се повдига: от точката - в правата линия, от правата - в плоскостта и от плоскостта - в телата в триизмерния свят, който е най-високият свят на физическото поле.

Като слушат да се говори за грешки и за грехове, мнозина искат да не грешат, за да не страдат. Ралото, което оре земята, все ще направи някакви погрешки, но важно е да изоре земята добре; перото, което пише, все ще направи няколко погрешки, но важно е да напише нещо хубаво; ножът, който реже книгата, все ще направи някаква грешка, но важно е добре да я нареже. Разумният човек се учи от всичко, той съжалява само ако не е използвал случаите да научи нещо, а не за това, че е станала някаква погрешка - разумният се учи и от погрешките си. Като сгреши, човек започва да мисли; докато не е сгрешил, той се намира в заблуждение - мисли, че е съвършен. Човек може да постигне съвършенство и без да греши, но това се отнася до мъдреците, до хората на високата култура. Има много пътища за постигане на съвършенство, но всеки път крие в себе си и добри, и лоши страни.

Като млади, вие се стремите към придобиване на знания, на богатство, на сила, на красота; добър е този стремеж, но запитали ли сте се защо ви е всичко това и ако постигнете желанията си, къде и как ще ги приложите? Има смисъл човек да бъде учен, но той трябва да разтвори сърцето си, да предаде знанието си на своите ближни; не е ли готов да предаде знанието си и на другите, все едно нищо не е придобил. Има смисъл човек да бъде богат, но да отвори сърцето си и за другите; мисли ли само за себе си, свие ли се в богатството си като в охлюв, по-добре да не е богат. Всяко неизползвано благо създава излишък на човека, който Природата не търпи, и един ден този излишък ще се изрази в нещо нежелателно - гневът например не е нищо друго, освен излишна енергия, която човек не е впрегнал на работа; разгневи ли се човек, вместо да разрушава, нека вземе мотиката и да отиде на нивата или на лозето да копае. Значи лопатата и мотиката са за гневния, перото и цигулката са за онзи, който е в добро разположение на духа.

Тъй щото изпадне ли в отрицателни състояния като малодушие, подозрение, ревност, съмнение, гняв, човек трябва да търси начин да се освободи от тези чувства; остане ли дълго време с тях, те причиняват органически повреди в тялото му. Казваме, че човек трябва да се лекува преди да е заболял, това значи: забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, трябва да направи всичко възможно, за да се освободи от него; остави ли го да работи продължително време, той ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или на всяко отрицателно чувство в себе си поставете една положителна мисъл и едно положително чувство, които да ги неутрализират и обезвредят.

Като ученици, прилагайте закона за трансформиране на енергиите. Вие живеете в свят, в който действат освен положителни, още и отрицателни енергии, с които разумно трябва да се справите; не знаете ли как да се справяте, вие ще си причините големи нещастия. Сегашната култура, в която и вие взимате участие, е в положението на бременна жена, която е пред раждане - тя преживява големи мъки, вследствие на което всички хора са крайно нервни. Всички хора на сегашния век чувстват, че става нещо особено, но не знаят какво именно. Какво става днес в света - ново човечество се ражда. Какво става в един дом, когато се ражда дете - всички са в тревога и безпокойство. Не става ли същото и в света - днес целият свят е в тревога и безпокойство. Какво иска и какво очаква? Раждането на Новото, което ще въведе човека в нов свят - в Света на Великите идеи, в Света на Великата Любов.