Днес ще ви дам една задача - да работите върху Библията. Целият клас ще се раздели на две групи и всеки един от групата ще вземе по една от книгите на Стария завет: например един ще вземе Битие, друг - Изход, трети - Левит и т. н.; като четете книгите, ще изучавате характера на всеки един, за когото се говори. Коя е характерната черта на Авраам? Авраам се е отличавал с послушание, той напусна бащиния си дом и отиде в непознати земи - отиде в Египет да учи. Сегашните хора се оплакват от условията. Какво е било положението на старозаветниците - те са живели при по- тежки условия на живот, отколкото сегашните хора; откъде черпеха сила, за да издържат?

Като ученици, вие трябва да изучавате целокупния живот, както и единичния - човешкия живот. Като изучавате човешкия живот, ще видите, че в него има седем кръга; шестте кръга са в покой, а седмият - в постоянно движение; който схване движението на седмия кръг, той е разбрал живота. Същото деление имаме и в окото - който може да схване седмия кръг и да чете по него, само той вижда живота на човека в окото. Всеки не може да чете по окото, всеки не може да чете и по лицето на човека. За да чете по окото, по лицето, по линиите на ръката, човек трябва да схваща не само линиите, които са в покой, но и ония, които са в постоянно движение; характерът на човека не се определя от статичните линии на лицето, на носа, на устните, на очите, но от линиите, които постоянно се движат. Какво ще прочетете по лицето на една мумия или на една статуя - колкото и да е гениална, статуята изразява само една основна черта: тя изразява идеята, която скулпторът е вложил в нея. За да направи ценен камъка, скулпторът е вложил в него една идея. Без идеи нищо не се постига. Следователно човек трябва дълго време да мисли върху красиви неща, да възприема красиви и възвишени чувства и да проявява добри постъпки, за да изработи ценното в своя характер. Да мисли човек съзнателно, това е цяла наука: като мисли, чувства и постъпва съзнателно, човек се повдига и същевременно се справя с излишните енергии на своя организъм; ако не може да се справи с излишъка на своите енергии и не знае как да ги трансформира, човек се излага на големи страдания и болести и тогава от доброто излиза нещо лошо.

И тъй, спрете вниманието си на седмия кръг на вашия живот и бъдете готови да реализирате всичко красиво, което излиза от него. Мине ли някаква светла мисъл през ума ви, не я изпускайте, приемете я в себе си и я реализирайте - не я ли приемете, вместо нея ще дойде друга, от нисш характер. С възвишените мисли човек работи и се повдига, а с нисшите се мъчи и труди. От вас се иска съзнателна работа, да не очаквате наготово, като на лотария; печалбата на лотария е случайно нещо: или ще спечелиш, или ще загубиш.

Днес всеки човек трябва да работи върху себе си, за да създаде характер. Едно от условията за създаване на характер е постоянството и точността; обещае ли нещо, човек трябва да изпълни обещанието си - никакво отлагане не се позволява. Човек трябва да бъде точен не само към близките си, но и към себе си - обещае ли му някой да дойде в определен час и не изпълни обещанието си, той не трябва да чака. Има същества, които са заинтересувани от човека: едни имат желание да го спъват, а други - да го повдигат. Тия, които го спъват, имат желание да го оберат, да изсмучат жизнените му енергии и по този начин да го демагнетизират - това наричаме духовен вампиризъм, или ограбване на духовните енергии на човека. Например дойде ви някаква Божествена идея, която трябва да реализирате; тъкмо се готвите да я реализирате, нещо вътре във вас ви казва: „Не бързай, не е дошло още времето за тази идея" и щом чуете този глас, вие се отказвате от намерението си; щом се откажете, веднага идват същества, които са служители на духовния вампиризъм, и ви ограбват.

За да не губите духовните си сили, щом дойде в ума ви някаква светла идея, веднага пристъпете към реализирането й; ако при първия опит не сполучите, направете няколко опита, докато я реализирате. И да се обезсърчите, пак не се отказвайте; личността може да се обезсърчи, това е външно обезсърчаване, но важно е душата да остане тиха и спокойна като гладката повърхност на океана, като спокойното лазурно небе. Без постоянство никаква култура не съществува. Вие искате да бъдете носители на Новата култура - как ще постигнете това, ако не работите, ако не правите опити и упражнения? Имайте постоянството на мравката, на пчелата.

Лесно е човек да се обезсърчи, но изкуство е сам да се насърчи. Разправят за Мохамед следния случай. Като виждал колко мъчно учението му си пробивало път, той се отчаял и решил да избяга, да се скрие от очите на хората; за тази цел отишъл в една гора и като се уморил, седнал на един камък да си почине. Дълбоко замислен в своите идеи, той видял пред себе си мравка, натоварена с нещо голямо, извън силите и. Като вървяла, тя попаднала на един стръмен път. Мохамед се спрял да наблюдава как ще мине стръмнината с големия товар на гърба си; той останал учуден, като видял, че мравката не се отчаяла, но продължавала да се бори с препятствието. Мохамед започнал да брои колко пъти ще се засилва да мине стръмнината; цели 99 пъти мравката се отправяла към препятствието и на стотния път го преминала - тогава Мохамед си казал: „Ако една мравка може да приложи постоянство и да преодолее големите препятствия в живота си, не мога ли и аз да преодолея своите?". Той се върнал у дома си и продължил започнатата работа. Като разумен и посветен човек, Мохамед видял голямото постоянство на едно малко същество и последвал неговия пример.

Дръжте в ума си следната мисъл: каквото се случва на човека, който люби Бога и пази законите Му, всичко работи за негово добро. Не е достатъчно човек само да придобие някаква философия или да стане поет, музикант и художник и да загуби придобитото; човек трябва да умре с това, което е придобил, и да го занесе със себе си в другия свят. Много хора имат убеждения, но като дойде смъртта пред тях, едни се отказват от убежденията си, а други заминават с тях. Например разказват за Калвин как издържал на убеждението си: когато бил на смъртно легло, изпратили един кардинал да го причести и изповяда; Калвин отворил очите си и казал: „И без кардинали ще ида на онзи свят, между Бога и мене не позволявам да застане някой". Убеждение имал Калвин и с убеждението си отишъл на онзи свят.

Ще ви дам едно упътване при изпълнение на задачата върху четенето на Стария завет: която книга ви се падне, ще я четете съзнателно. Ако се паднат Псалмите, ще ги четете внимателно, за да извадите характерното от тях; във всеки псалом се виждат условията, при които е писан, както и преживяванията, които Давид е имал, характера му и т. н. - това можете да видите в по-важните и силни псалми. Като четете Исая, също направете характеристика и сравнете характера му с този на Иеремия, Иезекиил и др. Като свършите книгите на Стария завет, започнете да четете Новия завет. Като дойдете до Посланията на Павел, на Иоан, на Петър, сравнете ги и вижте при какви условия са живели и работили. Първоначално апостол Павел е гледал оптимистично на живота, но след като го били няколко пъти, той казал: „Братя, с големи мъки и страдания ще влезем в Царството Божие"; на друго място казва: „Пътя опазих, вярата опазих, сега ми остава венецът на живота". Като четете, не се спирайте на подробностите, но на по-важните мисли, които характеризират личността, условията, при които тя е работила, както и идеите, които са я вълнували.

Добре е понякога да правите наблюдения върху себе си, за да видите кои тонове ви влияят - ниските или високите, целите или половините и т. н. Съвременната наука е изчислила броя на трептенията на високите и на ниските тонове, но не е изчислила колко трептения има думата Любов; всички говорят за любовта, но никой не знае на кой тон по трептения отговаря тя. Като сравнявате броя на трептенията на думите, можете да стигнете до положение, при което музиката да се превърне в говорима реч - някои музиканти са постигнали това. Като слушате някой виден цигулар, вие казвате: „Цигулката му не свири, но говори" - постижение е това. Когато музикантът свири добре, свиренето му се превръща в говор; когато ораторът е красноречив, говорът му се превръща в музика - следователно между музиката и говора не трябва да има разлика. Това може да се постигне, когато всички науки се одухотворят и приложат в живота. Математиката например трябва да се приложи в експерименталния живот, да обяснява всички житейски явления. Като решава задачи, математикът получава понякога резултат нула, но не се обезсърчава - защо? Защото за него и нулата е реална величина. Когато една идея е в нулево състояние, това значи, че се намира в пасивно, в непроявено състояние. Какво трябва да се направи с тази идея - за да се прояви, тя трябва да се постави под нулата, т. е. под почвата. Ако правата линия представлява почвата, т. е. нулевата линия, вие трябва да посадите житното зърно в почвата, под нулата; щом се намери под нулата, в ограничителните условия на живота, житното зърно започва да страда, но прави усилия да се освободи от страданията и един ден виждате житен стрък над земята - житното зърно се е освободило и е започнало да расте.

Същият закон се отнася и за идеите - посадете една своя идея в мозъка си, под нулата, и не се безпокойте; от време на време я поливайте и не мислете как и кога ще израсте - когато не очаквате, ще видите, че е подала главичката си навън. Процесът още не е завършен; досега идеята беше под нулата, сега е над нулата. Посаждането на идеите става под нулата, а реализирането им - над нулата, във въздуха. Ще дойде ден, когато за реализиране на някои идеи ще се изисква по-рядка среда от въздуха, а именно: топлина, светлина, електричество, магнетизъм. Днес повечето идеи се посаждат в земята, а се реализират във въздуха. Изобщо, за реализиране на идеите се изискват специални условия: има идеи, които без вода не могат да се реализират, други - без въздух, трети - без светлина. Ако познавате условията, при които идеите са раснали, вие можете да се произнесете за всеки поет и писател при какви условия е писал произведенията си. В поезията на поета е очертан целият му живот: неговите мисли, чувства, желания, начин на живеене. Четете поезията на някой поет и казвате, че той живее в областта на чистата, възвишената мисъл. Никой не може да скрие това, което живее в него, никой не може да се опази от влиянията на външния свят. Когато влезе в храма и видя, че търговци продават вътре гълъби и други стоки, Христос се възмути от техния живот и взе камшик, та ги изгони вън; в душата на Христа се повдигна възмущение срещу тия, които опетниха най-малкото и скрито място - сърцето си. Не опетнявайте в себе си онова малко, свято място, в което Бог присъства; колкото и да е малко вашето светилище, пазете го чисто, неопетнено; с всичко търгувайте, но сърцето си оставете чисто, непокварено, запазете сърцето си в чистота и святост. Чисто ли е сърцето ви, и окото ви ще вижда ясно.

При един виден адепт, който познавал добре магията, дошъл друг адепт да разговаря с него. Като разговаряли по различни въпроси, гостът пожелал да влезе в светилището на адепта и да го разгледа. Без да мисли много, домакинът отворил вратата на светилището си и пуснал госта вътре; след заминаването на госта адептът забелязал, че му липсват жезълът и чашата - гостът ги взел за себе си. Кой е виновен за кражбата - самият адепт; той не трябваше да отваря храма си и да показва на хората какво има в него. Този храм представлява човешкото сърце, което трябва да бъде затворено. Иска ли някой да познае сърцето ти, това може да стане само по един начин - какъв е този начин? Той трябва да влезе в сърцето ти като чиста червена кръв; докато се превърне в чиста кръв, той трябва да мине през устата, стомаха, червата, да се обработи и после, като кръв, да отиде в сърцето - това означава стиха от Евангелието: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си".

Като наблюдавам хората, виждам, че едни от тях живеят повече в стомашната си система, в гъстата материя на живота, поради което са изложени на големи страдания; други живеят повече в дробовете си, а трети - в главата. Където и да живеят, всички страдат; каквото да правят, те не могат да избягат от страданията, но могат поне да ги намалят или съзнателно да ги носят. Те могат да ги намалят, когато хармонизират и трите системи в себе си: стомашна, дихателна и мозъчна; може ли човек да хармонизира тия три системи в себе си, енергиите им ще се разпределят равномерно и тогава каквото и страдание да дойде, човек ще го понесе спокойно - той разбира живота и законите, които го управляват, от нищо не се смущава и знае, че всичко в света е подложено на постоянни промени. Щом външният живот се променя, с него заедно се мени и вътрешният живот; това не трябва да ви обезсърчава, но да ви даде подтик да учите. Истински подтик е онзи, който иде от душата, в която няма никаква амбиция, никакво съревнование.

Мнозина учат, работят, трудят се, но малко успяват - защо? Защото имат големи желания и амбиции. Те искат да станат големи личности, видни хора, всички да ги познават. Да ги познават всички хора, да бъдат видни, това значи да имат особени качества. Вие знаете, че в миналото са съществували грамадни дървета и животни, които са внасяли страх и трепет в по-слабите от тях, но къде са те днес - от тях са останали само желанията им, които от време на време се проявяват по атавистичен начин в човека. Често слушате някой да казва: „Аз искам да имам много къщи, богатства, големи знания, голяма сила" и т. н. - тези желания в човека представляват остатък от желанията на предпотопните животни и растения. Помнете, че колкото повече знания имате, толкова по-големи страдания ви очакват. Някой иска да бъде ясновидец, но главата му ще побелее от ясновидството - като ясновидец той ще вижда доброто в хората, но наред с доброто ще вижда и лошото в тях; като ясновидец той не подозира, че първо в себе си ще види лоши черти и прояви, които по-рано не е виждал, и ще започне да страда и да се измъчва. В такъв случай, докато човек не се е приготвил за ясновидство, за предпочитане е да не вижда всичко; като знае това, Невидимият свят не събужда човека преждевременно за дарби, за които още не е готов. Затова казвам: не желайте да се отворят очите ви преждевременно.

Следователно като ученици, вие трябва да започнете с положителната наука за живота - да виждате в човека само доброто и положителното; като пораснете и станете адепт, само тогава ви се позволява да виждате и лошото. Щом мислите за своите слабости и погрешки, както и за тия на своите близки, вие се заразявате от тях; за да не се заразявате, вие трябва да мислите за Доброто. Когато се калите и не се заразявате от лошото в света, тогава можете свободно да изучавате и недъзите на хората, но това време е още далеч.

Един от древните учители дал на един от учениците си задача да чука сол и в това време да мисли за всичко, но не и за носорог. Как изпълнил задачата си ученикът? Тъкмо обратно - през всичкото време, докато чукал солта, той не мислил за нищо друго, освен за носорога.

Какво представлява носорогът - носорогът е недъзите и обидите, които постоянно държите в ума си. Някой ваш приятел ви казал една обидна дума; вие четете, работите, разговаряте, но през всичкото време мислите за обидната дума, която са ви казали: „Защо ми каза така? Като го срещна, аз ще му кажа, как смее да ме обижда!"; срещнете го, кажете му нещо, за да се удовлетворите, но пак не ви минава - носорогът е постоянно в ума ви.

Сега ще ви дам едно правило как да постъпвате, когато някой ви обиди или не се отнесе с вас както трябва. Всякога носете в джоба си по една кутия локум и каже ли ви някой една обидна дума, веднага извадете кутията от джоба си и му предложете един локум. Той ще вземе локума, ще се засмее, но ще се замисли - ще разбере, че вие сте проводник на нещо високо, не искате да си служите със същата мярка, която сам той е приложил. Ако не искате да носите локум, тогава носете в джоба си по една-две мъжки и дамски кърпички: ако ви обиди брат, ще му дадете мъжка кърпичка, а на сестрата ще дадете дамска кърпичка; ще им я дадете и ще им кажете: „Вземете тази кърпичка за спомен". Постъпите ли по този начин, вие ще усетите вътрешна радост в себе си, че сте могли да трансформирате и неговото, и вашето състояние; постъпвате ли по този начин, носът при основата си постепенно започва да се разширява. Когато човек издребнява в идеите си, носът при основата си постепенно се стеснява - това не е добър признак. Разширява ли се носът при основата си, човек става широк, благороден. Широчината на носа трябва да отговаря на останалите удове на лицето. Срещнете ли хора с много остри носове, ще знаете, че те са големи критици - каквото и да им дадете, все недоволни остават. Каквото преживява човек, всичко се отпечатва на носа, на устата, на брадата, на веждите му (веждите представляват граница между Духовния и физическия свят, от веждите се определя и бъдещето на човека - следователно не е безразлично дали човек има тънки или дебели вежди).

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да се изучавате, да знаете какви сили и способности криете в себе си.